2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
1816 г.
Испанското правителство отменя монопола върху тютюна.
1868—1878 г.
Десетгодишна война за независимост. Испанското правителство отхвърля проекта за реформи, представен от кубинските креоли. Войната завършва с компромисен мирен договор, който гарантира на Куба общинско и провинциална самоуправление по испански образец.
1880 г.
Испанското правителство отменя робството.
1881 г.
Куба получава право на представителство в Кортесите (испанския парламент).
1892 г.
Създадена е Кубинска революционна партия.
1895 г.
Антииспанско въстание, подкрепено от САЩ; то довежда до въоръжен конфликт между Испания и САЩ.
1898 г.
Испанско-американска война за Куба.
Парижки мирен договор. Испания се отказва от Куба, която е обявена за свободна република. След войната република Куба става фактически зависима от САЩ държава с ограничен суверенитет.
1902 г.
Американските войски се изтеглят от Куба.
3902—1906 г.
Първи президент на Куба е водачът на консерваторите Т. Е. Палма.
1903 г.
Договор със САЩ, който закрепва влиянието на американските монополи в Куба. Американците вземат под аренда кубинското пристанище Гуантанамо до 1934 г. (След това пристанището е преустроено във военна база, а договорът е продължен).
1906 г.
Либералите се обявяват против президента Палма. САЩ се намесва в подкрепа на консерваторите. Вместо президента, управлението се поема от американски губернатор (до 1909 г.).
1909—1913 г.
Президент е либералът X. М. Гомес.
1912—1913 г.
Въстанието на пеоните. Американска интервенция и военна окупация на острова.
1917 г. — 10. IV
Куба обявява война на Германия.
1917 г.
За четвърти път американците окупират острова, намирайки повод в съперничеството на генералите за власт.
Светлая память, баронесса Юлия Вревская
с лудостта на първа любов те обичам