Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
27.04.2012 10:03 -
Личности: Блез Паскал
Блез ПАСКАЛ (1623—1662 г.). Роден е 19 юни 1623 г. в семейството на Етиен и Антоанета Паскал.
Етиен Паскал бил човек с голяма ерудиция, увличал се по историята, литературата, философията, физиката и най-вече — по математиката. След ранната смърт на жена си той положил много усилия да даде подходящо образование и възпитание на четирите си деца. На четиригодишна възраст Блез можел да пише и чете, с лекота извършвал наум сложни пресмятания. През ноември 1631 г. семейство Паскал се пренесло от Клермоя Феран — родния град на всички членове на семейството — в Париж.
Пристигайки в Париж, Етиен Паскал установява тесни връзки с известните математици Ж. Персон (Робервал), К. Мидорж, Ж. Дезарг и др. Високонаучната атмосфера, която царяла по време на сбирките им, повлияла благотворно не само върху математическите занимания на Етиен Паскал, но и върху сина му Блез, който често присъствал на сбирките и внимателно се вслушвал в разговорите на възрастните. Тези разговори се оказали за юношата от изключителна полза— на шестнадесет години той овладял отлично всички известни дотогава математически методи и често вземал участие в заниманията на кръжока като равен с вече утвърдените учени. На същата възраст Блез Паскал отпечатва първия си научен труд „Опит върху коничните сечения", от който се заинтересувал дори и самият Декарт.
Наред с математиката Блез Паскал се интересувал и от физиката, като извършвал опити в домашната си лаборатория. Още тогава Б. Паскал правил впечатление на околните с умението да прониква до същността на явленията, с дълбочината на логичното си мислене. След преместването на бащата на интендантска служба в Руан, Блез Паскал продължава научните си занимания, рожба, на които е и хрумването му да се създаде сметачна машина, която да облекчи пресмятанията на математиците и физиците. След множество първоначални проекти през 1645 г. аритметичната машина на Паскал най-сетне била готова. Паскал получил първия в света патент за изобретяването на сметачна машина и под негово ръководство до 1653 г. били произведени и разпродадени не малко екземпляри от нея. Машината на Паскал обаче била твърде сложна за тогавашната техника, поради което през 70-те години на XVII в. с усъвършенстването й се заема Лайбниц и други математици с изобретателски усет. Независимо от това с високата си точност и надеждност машината донесла не малко слава на младия учен, наречен заради изобретението му „Френският Архимед".
На 23-годишна възраст настъпил рязък поврат на интересите на Блез Паскал от математиката към физиката. Той бил предизвикан от сведенията, които проникнали и във Франция, за опитите на Торичели. На тази новост Блез реагирал с присъщата му експанзивност и умение да преценява новите идеи. Паскал не се задоволил само да повтори опита на Торичели, а и реализирал на тази база редица свои опити, като използвал в барометъра вода, олио, вино и др. течности. Една старинна гравюра възпроизвежда „винения барометър" на Паскал —14-метрова тръба, забита в бъчва с вино. Резултатите от изследванията си Паскал публикува през 1647 г. в трактата си „Опити относно вакуума".
Опитите на Паскал не останали незабелязани за „учените" деятели на католическата църква, които въстанали срещу възможността в природата да съществува каквато и да е празнина. В ироничните и аргументирани писма до някой си йезуит Ноел Паскал не само защитил изводите от своите опити, но и хвърлил ясна светлина върху ненаучните спекулации на тази тема, извършвани от религиозни служители.
С помощта на зет си Ф. Перие Блез Паскал отново се връща към опита на Торичели и през 1648 г. установява, че не „страхът от празното пространство", а налягането на атмосферния въздух уравновесява теглото на живака в тръбичката. „За първи път беше потвърдено експериментално важно физично явление,предсказано с теоретични съображения" — пише Луи дьо Броил в статията си „Блез Паскал и изгревът на новата наука".
През следващите две години Паскал продължава своите опити и достига до извода, че с помощта на барометъра може да се определи надморската височина на дадена точка от земната повърхност. Макар да не достига до закона за изменение на плътността на въздуха с височината, Паскал дава идеята за конструиране на високомера (алтиметъра) и неопровержимо доказва, че въздухът оказва налягане върху телата.
Прозрението на задълбочен и последователен учен довежда Паскал до мисълта да сравни налягането във въздуха с налягането, което съществува вътре в течностите. Наистина преди десетина години холандецът С. Стевин установил, че налягането върху дъното на съд с течност зависи само от височината на течния стълб. Без да знае за тези опити, Паскал прониква в самата същност на явлението и с редица убедителни примери доказва, че налягането на външните сили върху повърхността на течността се предава в нея по всички посоки без изменение. Днес този закон на хидростатиката носи неговото име.
Паскал изучава свойствата на течностите в скачените съдове, успява да обясни множество хидростатични парадокси, достига до идеята за хидравличната преса. Опитите на Паскал представляват важен етап в развитието на хидромеханиката.
Блестящо бил завършен цикълът от работи върху атмосферното налягане, който поставя на здрави основи аеростатиката. Трудовете на Паскал се отличават с необикновена яснота, достъпност и лаконичност.
Целият живот на Паскал представлява непрекъсната борба за възтържествуване на новите идеи, проверени и потвърдени в блестящите му физични опити. Борба, която подкопава крехкото здраве на учения. На 19 август 1662 г. той умира.
След смъртта на Блез Паскал делото му намира достоен завършек в работите на Р. Бойл и Е. Мариот, на Д. Папен, Р. Хук и X. Хюйгенс и много други учени, дали своя принос в доизграждането на теорията на газовете, убедителното начало на която бе поставено от гения на френския учен.
Л. Вацкичее
Етиен Паскал бил човек с голяма ерудиция, увличал се по историята, литературата, философията, физиката и най-вече — по математиката. След ранната смърт на жена си той положил много усилия да даде подходящо образование и възпитание на четирите си деца. На четиригодишна възраст Блез можел да пише и чете, с лекота извършвал наум сложни пресмятания. През ноември 1631 г. семейство Паскал се пренесло от Клермоя Феран — родния град на всички членове на семейството — в Париж.
Пристигайки в Париж, Етиен Паскал установява тесни връзки с известните математици Ж. Персон (Робервал), К. Мидорж, Ж. Дезарг и др. Високонаучната атмосфера, която царяла по време на сбирките им, повлияла благотворно не само върху математическите занимания на Етиен Паскал, но и върху сина му Блез, който често присъствал на сбирките и внимателно се вслушвал в разговорите на възрастните. Тези разговори се оказали за юношата от изключителна полза— на шестнадесет години той овладял отлично всички известни дотогава математически методи и често вземал участие в заниманията на кръжока като равен с вече утвърдените учени. На същата възраст Блез Паскал отпечатва първия си научен труд „Опит върху коничните сечения", от който се заинтересувал дори и самият Декарт.
Наред с математиката Блез Паскал се интересувал и от физиката, като извършвал опити в домашната си лаборатория. Още тогава Б. Паскал правил впечатление на околните с умението да прониква до същността на явленията, с дълбочината на логичното си мислене. След преместването на бащата на интендантска служба в Руан, Блез Паскал продължава научните си занимания, рожба, на които е и хрумването му да се създаде сметачна машина, която да облекчи пресмятанията на математиците и физиците. След множество първоначални проекти през 1645 г. аритметичната машина на Паскал най-сетне била готова. Паскал получил първия в света патент за изобретяването на сметачна машина и под негово ръководство до 1653 г. били произведени и разпродадени не малко екземпляри от нея. Машината на Паскал обаче била твърде сложна за тогавашната техника, поради което през 70-те години на XVII в. с усъвършенстването й се заема Лайбниц и други математици с изобретателски усет. Независимо от това с високата си точност и надеждност машината донесла не малко слава на младия учен, наречен заради изобретението му „Френският Архимед".
На 23-годишна възраст настъпил рязък поврат на интересите на Блез Паскал от математиката към физиката. Той бил предизвикан от сведенията, които проникнали и във Франция, за опитите на Торичели. На тази новост Блез реагирал с присъщата му експанзивност и умение да преценява новите идеи. Паскал не се задоволил само да повтори опита на Торичели, а и реализирал на тази база редица свои опити, като използвал в барометъра вода, олио, вино и др. течности. Една старинна гравюра възпроизвежда „винения барометър" на Паскал —14-метрова тръба, забита в бъчва с вино. Резултатите от изследванията си Паскал публикува през 1647 г. в трактата си „Опити относно вакуума".
Опитите на Паскал не останали незабелязани за „учените" деятели на католическата църква, които въстанали срещу възможността в природата да съществува каквато и да е празнина. В ироничните и аргументирани писма до някой си йезуит Ноел Паскал не само защитил изводите от своите опити, но и хвърлил ясна светлина върху ненаучните спекулации на тази тема, извършвани от религиозни служители.
С помощта на зет си Ф. Перие Блез Паскал отново се връща към опита на Торичели и през 1648 г. установява, че не „страхът от празното пространство", а налягането на атмосферния въздух уравновесява теглото на живака в тръбичката. „За първи път беше потвърдено експериментално важно физично явление,предсказано с теоретични съображения" — пише Луи дьо Броил в статията си „Блез Паскал и изгревът на новата наука".
През следващите две години Паскал продължава своите опити и достига до извода, че с помощта на барометъра може да се определи надморската височина на дадена точка от земната повърхност. Макар да не достига до закона за изменение на плътността на въздуха с височината, Паскал дава идеята за конструиране на високомера (алтиметъра) и неопровержимо доказва, че въздухът оказва налягане върху телата.
Прозрението на задълбочен и последователен учен довежда Паскал до мисълта да сравни налягането във въздуха с налягането, което съществува вътре в течностите. Наистина преди десетина години холандецът С. Стевин установил, че налягането върху дъното на съд с течност зависи само от височината на течния стълб. Без да знае за тези опити, Паскал прониква в самата същност на явлението и с редица убедителни примери доказва, че налягането на външните сили върху повърхността на течността се предава в нея по всички посоки без изменение. Днес този закон на хидростатиката носи неговото име.
Паскал изучава свойствата на течностите в скачените съдове, успява да обясни множество хидростатични парадокси, достига до идеята за хидравличната преса. Опитите на Паскал представляват важен етап в развитието на хидромеханиката.
Блестящо бил завършен цикълът от работи върху атмосферното налягане, който поставя на здрави основи аеростатиката. Трудовете на Паскал се отличават с необикновена яснота, достъпност и лаконичност.
Целият живот на Паскал представлява непрекъсната борба за възтържествуване на новите идеи, проверени и потвърдени в блестящите му физични опити. Борба, която подкопава крехкото здраве на учения. На 19 август 1662 г. той умира.
След смъртта на Блез Паскал делото му намира достоен завършек в работите на Р. Бойл и Е. Мариот, на Д. Папен, Р. Хук и X. Хюйгенс и много други учени, дали своя принос в доизграждането на теорията на газовете, убедителното начало на която бе поставено от гения на френския учен.
Л. Вацкичее
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 54
Архив
Блогрол