Клиничната смърт, най-общо казано е състояние в което съзнанието на човек работи, без той да може да се движи или комуникира.

Различни инциденти или обстоятелства могат да доведат до клиничната смърт. И макар да са малко хората които оживяват след нея, разказите за преживяното от тях са идентични.

Най-интересното е, че дори слепи по рождение индивиди виждат ярка светлина в момент на клинична смърт. На почти всички разказите им се свеждат, до преживявания за бърз бръснещ полет през тунел, в края на който винаги има ярка светлина. В продължение на хилядолетия хората завърнали се от отвъдното, разказват за този тунел. Учени от различни специалности се стремят от години да открият научно обяснение на тези видения, макар да не могат да дадат обяснение как е възможно душата на човек да напусне обвивката си и да чува и вижда докато е в клинична смърт.

Изследвани са хора, които са преживели връщане от клинична смърт и са видяли тунел  в края на който има светлина. При всички е  установено рязко покачване на въглеродния двуокис в кръвта им. Спред учените това е причината да имат подобни преживявания. Най-новото откритие по наболелия въпрос, който и може би, обяснява защо всички тези, които са преживели клиничната смърт, имат едни и същи преживявания и са участници на едно и също събитие.

Оказва се, че в мозъка на умиращия човек рязко се покачват нивата на серотонин. В резултат на това полезрението им се стеснява и се получава, така нареченото тунелно зрение. Серотонинът или 5-хидрокситриптамин е моноаминен невротрансмитер, който влияе върху възприятието на болката. Според новата теория серотонинът е основен фактор за предсмъртните видения на хората в клинична смърт. Серотонинът се повишава и облекчава предсмъртните страданията на умиращия. За това виждането на едни и същи картини от различни хора е еднакво. След завръщането си от там те са сигурни, че това не е било сън, а реална преживелица в тунела. Пред очите на хората преминава целият им живот, защото процесът на умиране стартира със смъртта на новите структури на мозъка и приключва с най-старите.

Почти винаги хората, които се завръщат от ония свят, променят изцяло начина си на живота, защото там са срещнали някои, които им ги е посъветвал да станат по-добри. Някои специалисти твърдят, че случаите на преживяванията близко до смъртта могат да бъдат научно обяснени с ефектите на аноксията, т.е. на намаления приток на кислород в мозъка. Защото когато смъртта приближава, способностите на мозъка са ограничени, но той не спира да произвежда модели и изображения на света, това става на база минали моменти и фантазия.

За финал специалистите обобщават, че това са сънища, които обаче изглеждат като видения. Не съществува обаче научно обяснения за това, как хора преживели клинична смърт започват да виждат бъдещето.