Във физиката шумът често се характеризира като нарушение, най-вече произволното и устойчиво нарушение, което замърсява или намалява чистотата на сигнала. Известно е, че белия цвят се състои от всички цветове, които можем да видим. Това важи също и за звука при различни честоти, които достигат до слуха ни. Нивата на шума и честотата му могат да се представят графично, чрез употребата на съответни цветове. Техниката на спектралната плътност се използва, за да се разграничат различните видове шум. Техниката се използва най-вече в области като електрическо инженерство и акустика.

Може би един от най-основните шумови модели, който се използва за отразяване на цветовете на шума е т.нар авто-регресивен шумов модел. Цветовете на шума се появяват в почти всички нюанси на цветната дъга. Въпреки това, най-популярните видове цветове на шума са бял, розов, червен (или още кафяв), син, зелен, сив и черен.

Кои са най-често срещаните цветове шум и какво представлява всеки един от тях?

Бял шум: Графично представен, белият шум представлява права линия. Силата на звука на белия шум е равен на нула, независимо от нивото на честотата. Най-често този вид шум се появява при случаи на хаос, където е напълно невъзможно един единствен човешки шум или глас да бъде разпознат. Техниката на белия шум най-често се използва при алармените системи, услилвателите, електрически филтри, както и при устройства за повишаване на съня. Белия шум действа за повишаване на концентрацията.

Розов шум: При розовия шум всяка октава носи еднакво количество мощност на шума. Името произлиза от това че този шум се намира между белия шум и червения шум, който е по известен като шум на Браун. Най-често този шум се изпозлва при звуковото инженерство.

Син шум: Синият шум се смята за идеален за трептене, който от своя страна е много съществен етап в музикалния звукозапис. Също така се смята, че ретиновите клетки са подредени по модел на синия шум, който създава по-добра резолюция на виждане.

Зелен шум: Зеленият шум е може би един от най-впечатляващите, тъй като за него се смята, че това е шума на целия свят, на природата, който чуваме на заден план постоянно. Той е изключително релаксиращ и създава медидативна обстановка.

Сив шум: Ако един слушащ възприеме шумът да е еднакво висок при различни честоти, то това е сив шум. Така независимо от честотата, човешкото ухо, от психоакустична гледна точка, ще чува едно и също.

Черен шум: Това е тишината. Честотният спектър на чершния шум през по-голямата част от времето е равен на нула, с изключение на някои едва доловими вълни. Черният шум най-често се асоциира с природни бедствия като заметресения, наводнения и други катаклизми.