Научната сцена на 20 век и почти всяка по-важна тенденция във физиката неминуемо се свързва с името на Алберт Айнщайн.

Той най-вече е известен с Теорията си на Относителността, разбира се, която пренаписа законите на Нютон и постави началото на модерната теоретична космология. Айнщайн също така има и много важна роля в произхода на квантовата теория и както и в нейните странни проявления като "преплитането" (свързани състояния) например. Терминът "преплитане" идва от Ервин Шрьодингер в небезизвестния експеримент (виж Котката на Шрьодингер) и който бил измислен по начало от самия Айнщайн, а самия парадокс остава все още пълна загадка.

Преплитането или по-точно свързаните състояния в момента са една от най-горещите теми в съвременната физика. То бива изследвано не само, за да даде информация за същността на реалността, но също така и за да помогне за развитието на съвсем нови технологии.

Въпреки приноса си за Квантовата теория, Айнщайн категорично не я е харесвал. Самият той вярвал, че нейната привична странност по-скоро е белег за непълнота в теория, която макар и да се основава на достоверност на наблюдаваните явления, то тя е напълно няма за онези фактически елементи, от които произлиза точно тази странност.

Днес дебатът понякога става изключително настървен. Едва ли той е бил същия този начин между Айнщайн и Бор - тяхното несъгласие не е ерозирало дълбокото им взаимно уважение. Техните противостоящи идеи просто отразяват различията във възгледите им за света, оформен от техните личности и научни истории. Айнщайн оценявал простотата и яснотата; Бор отразявал двусмислеността. Айнщайн е бил самотник, който работел през по-голямата си част от времето в изолация, Бор, от своя страна, се обграждал с най-ярките физици тогава в Копенхагенския институт.

Първоначалния научен успех на Айнщайн дошъл от намирането на единство в явленията - идентичност на материята с енергия, например. Бор обяснил атомът подчертавайки несъвместимостта на класическата и квантова физика.

За Бор мистериите на квантовата физика като дуалистичната природа на светлината (вълна-частица), в която се отразява богатството на една сложна Вселена. Айнщайн искал по-опростена, единна теория, от която сложността ще последва логично, без каквито и да е странности. Физиците преследвали целта на Айнщайн, ограничени от тази квантова рамка, но без особен успех. Затова не е много ясно дали бъдещият напредък ще дойде, избягвайки квантовата странност, или чрез правейки я още по-странна.