Нашествието на персийската деспотия по времето на Дарий и на Ксеркс в гръцкия свят било несъмнено твърде сериозно изпитание за гръцките полиси. При своя натиск върху Малоазийска и Балканска Гърция персийската деспотия се стремяла да разшири своята сфера на влияние. Тази цел е имал и походът на Дарий срещу скитите, при който сухопътните войски на персите минали през днешните български земи. Последователността на персийския натиск на Запад е била схваната още от древните гърци и особено добре изразена на едно място у Тукидид, което е поставено в началото на отдела за Гръко-персийските войни. В същия отдел са поместени и съответните описания на главните сухопътни и морски сражения през този крупен въоръжен конфликт.
Тези описания, които се намират предимно у Херодот — главния извор за историята на Гръко-персийските войни, са интересни в няколко отношения. Като се оставят настрана приказните, суеверните и други нереални елементи от тези разкази на Херодот, в описанията на битките се намират и твърде ценни сведения за военното дело у гърците и персите. Правилно са обрисувани и специфичните слабости и предимства на двете воюващи страни. Правилно и правдиво е изтъкнал Херодот и главната причина за победата на гърците въпреки тяхната разпокъсаност, а именно техния значително по-напреднал обществено-икономически строй и съответно с това по-високото индивидуално съзнание на гръцките бойци.
Отделни най-ярки и изпълнени с драматично напрежение моменти от Гръко-персийските войни са илюстрирани във важни писмени извори, между които и у някои атически поети, какъвто е случаят е прочутото описание на Саламинската битка в Есхиловата драма „Перси”. В подбраните тук откъси от Херодот, Есхил и др. проличава наистина военнополитическото превъзходство на гърците над персите, но заедно с това се очертава ярко и ръководната роля на Атина при воденето на войната срещу персите до победоносния й завършък. Последица от активната и последователна борба на Атина срещу персите е и образуването на Делоския (Атински) морски съюз под ръководството на Атина, в който членували и гръцките полиси от западното крайбрежие на Мала Азия. С течение на времето Атинско-делоският морски съюз се превърнал в организация от неравноправни членове, в която Атина експлоатирала своите съюзници. Този процес е онагледен посредством характерни епиграфски документи, като например постановленията на атинското народно събрание за градовете Еретрия, Халкида и др.
Във войната против персите участвало активно само свободното население на Гърция. Античните автори съобщават само отделни случаи на участие на роби във войната, и то при условие, че на тези роби било обещавано освобождаване от робството. Гърците начело с атиняните успели да отблъснат персийската опасност не само от Балканска Гърция, но и да осигурят за продължителен период свободата на своите едноплеменници по островите и в Мала Азия. По тези причини може да се смята, че през първия период от Гръко-персийските войни гърците водели справедлива, не завоевателна война. След изтласкването на персите от гръцките земи обаче действията на гърците и по-специално на атиняните се превърнали в настъпателна и завоевателна война (например някои моменти от действията на атиняните в делтата на Нил и на о. Кипър).
Робовладелското стопанство достигнало по онова време в Гърция и особено в Атина връхната точка на своето развитие. Едновременно с това обаче се засилвало разслоението всред свободното население, като този процес засегнал най-чувствително дребното селячество на Атика. Броят на разорените и обезземлени атически селяни се увеличавал безспирно и атинското правителство било принудено да търси изход от това положение чрез изпращането на многобройни групи от свободни атиняни, предимно от категорията на тетите, в т. нар. атински клерухии (един вид военни колонии), които били основани в територията на атинските „съюзници”. По този начин управляващата робовладелска върхушка в Атина начело с Перикъл успявала да намалява населението на Атина и Атика, а чрез провеждането на крупни обществени строежи да разрешава, макар и за кратко, проблема за безработицата. Свободното население в Гърция и особено пълноправните атински граждани, макар и малцинство, се ползвали със значителни права. Сравнително сложната картина на атинската робовладелска демокрация е илюстрирана посредством два твърде противоречиви по съдържание, но във всеки случай забележителни документи. Единият от тях е известната реч на Перикъл, произнесена при погребението на падналите през първата година на Пелопонеската война бойци на Атина. Тя има подчертано агитационен характер и идеализира силно атинската робовладелска демокрация. Другият документ е прочутата „Псевдоксенофонтова Атинска държава", която представлява талантливо написан памфлет против атинската демокрация, излязъл от ръката на някой атински олигарх.

109. Начало на Гръко-персийските войни. Битката при Маратон
Херодот, VI, 43 сл.

43. С настъпването на пролетта(492г. пр. Хр.), след като останалите военачалници били разпуснати от персийския цар, Мардоний, синът на Гобрий, се отправил с войски към морето(към брега на Егейско море). Той водел със себе си огромна войска, състояща се от сухопътни сили и флота, и бил млад човек, който се бил оженил неотдавна за Артозостра, една от дъщерите на Дарий. Като стигнал с тази войска в Киликия, Мардоний се качил на кораб и продължил похода с флотата, а други пълководци предвождали пешите войски до Хелеспонта (Дарданелите). Корабът на Мардоний се движел по протежение на азиатския бряг до Йонйя. Там Мардоний направил нещо, което, нека кажа направо, ще учуди извънредно много всички онези елини, които не искат да вярват, че Отан по време на съзаклятието на седмината предложил и препоръчал въвеждането на демократичното управление в Персия. Мардоний свалил всички тирани в Йония от власт и учредил на тяхно място демократически режим. След това той продължил пътя си към Хелеспонта.
Когато там (на Хелеспонта) се концентрирали голям брой кораби и огромна пехотна войска, персите се прехвърлили с кораби през Хелеспонта и потеглили на поход през Европа. Походът бил насочен срещу Еретрия(гр. в о. Евбея) и Атина.
44. Тези два града служели обаче само като повод за похода. В действителност персите имали намерение да подчинят колкото е възможно повече елински градове. С флотските сили били подчинени жителите на о. Тасос, без те дори да дигнат ръка, за да се съпротивяват, а сухопътните сили прибавили към другите поробени народи още и македонците, тъй като всички други народности до Македония били вече в ръцете на персите. От Тасос флотата се отправила към материка, като се движела по протежение на брега до Акант(дн. Хиерисоски залив ант. Стримонски залив), а от Акант заобиколила по-нататък около Атонския полуостров. По време на тази обиколка се появила силна буря откъм североизток, от която флотата си изпатила ужасно и много кораби се разбили в скалистите брегове на Атонския полуостров. Говори се, че при това потънали триста кораба и загинали двадесет хиляди души. Морето при Атон изобилства с морски хищници. Някои от корабокрушенците били погълнати от тях, други загинали при разбиването на корабите в скалите, трети не знаели да плуват и поради това се издавили, а четвърти умрели от студ. Такава била участта на флотата.
45. По същото време Мардоний и войската му, която станувала в Македония, били нападнати от тракийското племе бриги.(около дн. Бистрица) Много персийци били избити от бригите, а и самият Мардоний бил ранен. Въпреки това обаче и те не могли да избягнат персийското иго, защото Мардоний не се дигнал с войските си от тази област, преди да подчини жителите й. След като обаче ги подчинил, той потеглил обратно, защото сухопътните му сили били понесли загуби от бригите, а флотата пострадала силно при Атонския полуостров. Така този поход завършил с пълен неуспех, а войската се завърнала съвсем безславно в Азия.
94 ... Мардоний бил снет от длъжността главнокомандуващ, тъй като неговият поход завършил безуспешно. Назначени били нови пълководци и били изпратени на поход срещу Еретрия и Атина, а именно Датис, по произход индиец, и Артаферн,, син на Артаферн, който бил племенник на Дарий. Заповедта на Дарий била да заробят жителите на Атина и Еретрия и да му представят робите-военнопленници живи, като ги накарат да минат във верига пред него.
95. След като получили споменатите заповеди, двамата пълководци тръгнали на поход (с войските си) и пристигнали със своята многобройна и добре въоръжена войска в Алейската равнина в Киликия. Тук те се разположили на лагер, а към тях се приближила и цялата флота: Всички крайбрежни народи били длъжни да доставят кораби. Пристигнали и товарните кораби за конете, чийто строеж Дарий бил възложил още през изминалата година на онези народи, които подлежали на облагане с данък. Конете били натоварени, а пехотинците се качили на корабите и тъй шестстотин триери се отправили по море срещу Йония. Оттам обаче корабите им държали направление по протежение на сушата и по-точно покрай бреговете на Хелеспонта и Тракия, но потегляйки от Самос, те минали покрай о. Икар направо всред островите. Както ми се струва, те се боели да заобиколят около Атон, където през предишната година били понесени толкова големи загуби. Пък и самият Наксос ги карал да предприемат това, тъй като по-рано не бил покорен от персите.
96. Когато персите се приближили от Икарско море към Наксос, към който те искали да се насочат още отначало, спомняйки си за неговата по-раншна обсада, наксосците, без да изчакат обсадата, напуснали своя град и се отправили към планините. Персите превърнали в роби всички онези, които могли да заловят, и опожарили храмовете и града. След това те се отправили към другите острови. ..
102. След като подчинили Евбея, персите отплували с флотата само няколко дни след това към Атика. Те горели от нетърпение и смятали, че и атиняните ще сторят същото, каквото направили и еретрийците. Тъй като Маратон(разположен на източния бряг на полуострова) бил най-удобната местност в Атика за действия с конница, а освен това се намирала най-близо до Еретрия, Хипий, синът на Пизистрат, повел персите нататък.
103. Като узнали това, атиняните се отправили също в посока към Маратон. Десетте стратези(начело на всяка от десетте атически фили стоял по един стратег) предвождали войската. Десетият от тях бил Милтиад, чийто баща Кимон, синът на Стесагор, бил принуден да бяга от Атина от Пизистрат, сина на Хипократ.
104. И тъй именно онзи Милтиад, който бил избягал от Херсонес, стоял начело на атинските войски. . .
105. Още преди да напуснат града, атинските стратези изпратили като вестител в Спарта атинянина Филипид, който бил по професия бързоходец.
106. . . . На втория ден, откакто излязъл от Атина, Филипид стигнал в Спарта и като се явил пред държавните ръководители, им казал: „Лакедемонци, атиняните ви молят да им се притечете на помощ и да не допускате, щото най-старият град в Елада да падне в ръцете на варварите. Еретрия вече е заробена и Елада е по-бедна с един славен град!"
Така вестителят изпълнил възложената му задача, а спартанците взели решение да окажат помощ на Атина. Само че те били в невъзможност да сторят това веднага, тъй като не искали да извършат нарушение на своите закони. В момента бил деветият ден на месеца и те казали, че не бива да потеглят на поход, тъй като още нямало пълнолуние(Спартанците празнували по това време празник Карнеи, който бил в чест на Аполон Карнейски и траел 9 дни. Празненствата ставали през месец септември и завършвали при пълнолуние.)...
108. На атиняните, които били разположили войските си в боен ред при светилището на Херакъл, се притекла на помощ цялата войска на платейците.
109. Всред стратезите на атиняните мненията (относно плановете за воденето на битката срещу персите) се били раздвоили. Едните от тях били против това да се влезе в сражение срещу мидийската войска, защото според тях те били твърде слаби. Другите пък — между тях бил и Милтиад — съветвали да се приеме сражението. Изглеждало, че ще надделее по-лошото схващане, но при гласуването имало един единадесети човек, който трябвало да гласува. Това бил избраният чрез теглене на бобово жребие полемарх. Още от прастари времена този полемарх имал в Атина подобно на стратезите правото на глас, а полемарх тогава бил Калимах от Афидна(северната част на Атика). Към този полемарх се отправил Милтиад с думите: „В твои ръце, Калимахе, сега се намира решението или да заробиш Атина, или пък да я освободиш и да оставиш след себе си такъв паметник за вечни времена, какъвто нито Хармодий, нито Аристогитон не са оставили. Откак съществува Атина, тя никога не се е намирала в такава страшна опасност като сегашната. Ако тя бъде сразена от мидийците, то съдбата, която я очаква в ръцете на Хипий, е съвсем добре известна. Ако обаче победи, тогава Атина може да стане пръв измежду градовете на Елада. Сега ще ти обясня как това е възможно и доколко то зависи тъкмо от тебе. Ние, десетте стратези, сме на различни мнения. Едни от нас съветват да се влезе в бой, а други са на противното мнение. Ако обаче ние не се решим да влезем в бой, боя се, че силен смут ще обземе и разтърси духовете на атиняните и те ще капитулират пред персите. Ако ли обаче ние имаме куража да приемем сражението преди още да са се образували двете фракции между атиняните, тогава ние с помощта на боговете можем да вземем връх в боя. Всичко това се намира сега в твои ръце и зависи от тебе. Ако ти се присъединиш към моето мнение, тогава твоят роден град ще бъде свободен и ще бъде първият град в Елада. Ако ли обаче ти се присъединиш към онези, които гласуват против сражението, тогава ще ти се случи тъкмо обратното на всички онези добрини, които току-що ти изброих."
110. Чрез тези слова Милтиад спечелил Калимах в полза на своето мнение и след като полемархът гласувал, било взето решение да се приеме боят. Стратезите, които гласували в полза на решението да се приеме сражението, предоставили върховното командване на Милтиад в деня, в който идвал техният ред да бъдат главнокомандуващи. Той приел длъжността главнокомандуващ, но не дал сражение, преди да дойде редът му да бъде главнокомандуващ.
111. Едва тогава той построил войските за бой, като ги разположил по следния начин. Дясното крило командвал полемархът Калимах, защото тогава у атиняните бил още в сила обичаят полемархът да стои на дясното крило. Подир това следвали филите, подредени по установения начин, а платейците приключвали бойния ред, като се строили на лявото крило. От тази битка насетне по време на всенародни тържествени жертвоприношения, при които се принася жертва в чест на празненствата, устройвани всеки пет години, атинският глашатай произнася молитва не само за благото на атиняните, но и на платейците. Разположеният по този начин боен ред на атиняните при Маратон бил толкова дълъг, колкото и бойният ред на мидийците, но по средата си той се състоял само от няколко редици. Центърът на атиняните бил, с други думи, най-слаб, докато двете крила се състояли от много по-голям брой редици.
112. Когато построяването в боен ред било завършено и жертвоприношенията дали благоприятни предзнаменования, атиняните атакували по даден знак варварите, като се насочили бегом срещу тях. Разстоянието между двете войски било не по-малко от осем стадия. Персите, виждайки, че атиняните се устремяват срещу тях бегом, се приготвили да ги посрещнат. Те смятали,че атиняните предприемат нещо безумно, равносилно на самоубийство, като нападали с малобройни сили, които не били прикрити нито от конница, нито от стрелци. Докато обаче варварите размишлявали тези неща, войската на атиняните се приближила вече, боят се започнал и атиняните се сражавали мъжествено. Доколкото знаем, атиняните били първи от всички гърци, които извършвали атака срещу противника по този начин — бегом. Те били и първите, които устояли на персийското оръжие и на персийските воини. До преди това елините изпадали в страх и ужас, щом чуели само името на персите.
113. Битката при Маратон била продължителна. В центъра взели връх варварите. Там били самите перси и бойци от племето саки. И тъй там варварите победили; те извършили пробив в центъра на неприятелския боен ред и преследвали атиняните навътре в страната. На двата фланга победили обаче атиняните и платейците. Те принудили победените си противници да бягат и след това се насочили с общи сили срещу онези, които били извършили пробив в техния център. И тук атиняните победили. След това те започнали да преследват бягащите перси и провеждайки сеч в техните редици, ги изтласкали чак на морския бряг. Тук те започнали да дирят огън и нападнали вражеските кораби. . .
115. Атиняните завладели по този начин седем кораба. С останалите персите отплували, като взели на борда на корабите си оставените на о. Евбея роби от Еретрия. Те заобиколили с флотата около Сунион(нос на южния край на полуостров Атика), за да могат да пристигнат преди атинската войска в Атина.
116. Така персите се движели с флотата си около Сунион. Атиняните обаче побързали колкото е възможно по-скоро към своя град и се озовали там действително преди персите. Така те пристигнали от светилището на Херакъл, което е при Маратон, а сега се разположили на стан при Херакловото светилище, което е в Киносарт(местност на североизток от Атина) . Когато персите стигнали на височината на Фалерон (тогава Фалерон бил пристанище на Атина), те хвърлили котва в открито море, а след това взели обратна посока и отпътували за Азия.
117. В тази битка при Маратон загинали кръгло 6400 перси и 192 атиняни. Такива били загубите от двете страни на воюващите. . .

110. Походът на Ксеркс

Откъси от VII книга на Херодотовата история (Ксеркс бил подтикван към война с Атина от Мардоний, от тесалийските Алевади и от синовете
па Пизистрат).

Херодот, VII, 5 сл.

5. Отначало Ксеркс съвсем не желаел да предприема поход срещу Гърция. Той събирал войски само срещу Египет. При неговия двор се намирал обаче Мардоний, син на Гобрий, братовчед на Ксеркс и сестрин син на Дарий, който упражнявал най-силно влияние от всички перси над Ксеркс: „Господарю, не е право, щото атиняните, които сториха толкова много злини на персите, да не заплатят делата си. Но все пак ти изведи докрай онова, което възнамеряваш. След като обаче укротиш самозабравилия се от дързост Египет, потегли тогава с войските си срещу Атина, за да пожънеш слава всред другите народи и за да се бои в бъдеще всеки да нахлува в пределите на царството ти!" Тези думи подействали на Ксеркс.
6. . . . С течение на времето Мардоний постигнал своите цели и Ксеркс изпълнил волята му. Но и други обстоятелства допринесли за това. От Тесалия дошли пратеници от страна на царското семейство на Алевадите(Могъщ владетелен царски род в Тесалия.), които канели персийския цар в Гърция, като при това му засвидетелствали своята най-дълбока преданост.
7. След като Ксеркс решил да предприеме похода срещу Елада, той предприел най-напред, и то на втората година след смъртта на Дарий, поход срещу отпадналия (от Персия) Египет. Той покорил египтяните, наложил на земята им едно много тежко бреме, много по-тежко от това, което бил наложил Дарий, и назначил за наместник в Египет своя брат Ахемен, сина на Дарий. . .
8. След подчиняването на Египет Ксеркс възнамерявал да започне с подготовката на похода срещу Атина. Той свикал персийските първенци на военен съвет. . .
19. .. .И тъй магите, до които Ксеркс се допитал, изтълкували по казания начин този сън, а персийските първенци напуснали Суза; всеки оттук отишъл в поверената му сатрапия и действал с цялата си енергия и най-ревностно съобразно със заповедта на царя. Защото всеки желаел да спечели за себе си подаръците, които Ксеркс бил обещал. Така била събрана войската и никоя област в Азия не останала незасегната от набора.
20. Цели четири години след покоряването на Египет траело набирането и въоръжаването на войската. Едва на петата година огромната маса войски била поставена в движение. Това била действително най-голямата войска, за която досега имаме сведения. Нито войската на Дарий срещу скитите можела да се сравнява с нея, нито самите онези скити, които, преследвайки кимерийците, нахлули в Мидия, при това те подчинили цяла Предна Азия и се заселили там, което пък послужило за по-късния наказателен поход на Дарий, нито пък приказните походи от рода на похода на Атридите срещу Илион (Троя) и похода на мизите и тевкрите, който станал още преди троянските войни и бил насочен през Босфора срещу Европа. При това мизите и тевкрите покорили всички тракийски племена, напреднали чак до Йонийското море и стигнали на юг чак до реката Пеней(дн. р. Саламврия).
21. Измежду тези и всички други походи от някогашно време няма нито един, който би могъл да се мери с похода на Ксеркс. . . Едни народи трябвало да доставят кораби, други попълвали редовете на пехотата, други пък трябвало да доставят конници, трети пък освен коне трябвало да доставят товарни кораби за конете, други били задължени да набавят дълги кораби за строежа на мостовете, а други най-сетне трябвало да набавят хранителни припаси и бойни кораби.
22. Тъй като първата флота на персите претърпяла при Атонския полуостров корабокрушение, сега, в продължение на три години, се работело за прокопаването на Атонския провлак. В Елеунт на Тракийския Херсонес флотата лежала на котва. Оттам тя отплувала към Атон и целият й екипаж с удари на бичове бил заставен да работи посменно за прокопаването на провлака. Също и населението на Атон трябвало да помага при изкопните работи. . .
23. При копането на канала варварите (персите) разпределили отделните сектори между отделните народности, при града Сана била теглена една съвсем права линия и когато изкопът станал по-дълбок, едни от работниците-изкопчии стояли най-долу и копаели, други подавали изкопаната пръст на трети, които стояли на по-високи стъпала, а последните продължавали да копаят, докато накрай се стигало до онези, които работели на повърхността на земята. Последните пък отнасяли и изхвърляли изкопаната пръст. Всички народности, работещи на изкопа на канала, освен финикийците имали двойна работа, защото стените на канала се свличали. Това било неизбежно, защото те копаели канала горе по-широк, отколкото долу. Финикийците обаче се проявили и при тази работа също тъй интелигентни и сръчни, както при извършването и на други работи. Те именно копаели, когато им бил определен един сектор от канала, неговата горна част двойно по-широка, отколкото трябвало да стане самият изкоп, и го правели, колкото по-надълбоко се спускали, по-тесен Съвесем долу той не бил по-широк, отколкото секторите, поверени на другите работници. На една съседна поляна финикийците организирали пазар, на който въртели търговия. За тях пристигали големи количества брашно от Азия, което те продавали.

Херодот, VII, 33—60. Мостовете, построени от Ксеркс над Хелеспонта.

33. След това той се подготвил за по-нататъшния си път към Абидос. Междувременно финикийците и египтяните прокарали мост над Хелеспонта от Азия за Европа. На тракийския Херсонес между градовете Сест и Мадит, точно срещу Абидос, има една голяма издатина на морския бряг. . .
34. От Абидос до тази издатина били прокарани мостовете от натоварените с тази задача хора. Финикийците построили единия мост с помощта на един вид коноп, а египтяните построили другия мост от папирусово лико. Разстоянието между Абидос и отсрещния бряг е 7 стадия.
36. ... След това други майстори-строители изградили нови мостове. При това те процедирали така, че поставили в една редица пентеконтери и триери. За единия мост, който бил по посока на Черно море, били употребени триста и шестдесет кораба, а за другия, който бил насочен към Хелеспонта — триста и четиринадесет кораба. Едната редица кораби била поставена косо към Понта, а другата — косо към Хелеспонта. Корабите били предназначени да поддържат във въздуха [над водата] въжетата, които носели моста. Те били закотвени много здраво. Това било необходимо по различни причини. Корабите на горния мост били закотвени яко поради духащите откъм Понта ветрове, а онези на долния мост — заради западния и южния вятър от страната на Егейско море. Между скопчените пентеконтери и триери бил оставен един отвор, през който да могат да преминават корабите, та по този начин пътят за Понта и от Понта бил оставен свободен за по-малки кораби. Освен това с помощта на дървени винтове въжетата били опънати откъм сушата. При това обаче всяко въже било опъвано поотделно, а за всеки мост имало по две общи въжета от бял коноп и по четири от папирусово лико. Дебелината и грижливостта при изработката на всички въжета била еднаква, но онези, които били от коноп, били по-тежки, като един лакът от тях тежал 1 талант.
Когато мостът бил възстановен така, били насечени дървени трупи на греди, тъй щото дължината на гредите отговаряла на широчината на моста. След това те били подредени грижливо върху опънатите въжета и били яко свързани помежду си посредством напречни греди. След това върху тях били поставени дъски, а върху тях била насипана пръст. Най-сетне от двете страни на моста била издигната защитна стена и по този начин впрегнатите животни и конете не се плашели, като гледали морето отгоре.
37. Когато мостовете били готови, а също и изкопните работи на Атонския полуостров били завършени..., персийската войска, която била презимувала в Сарди, имала намерение с настъпването на пролетта да потегли в посока към Абидос. . .
55. След това войската на персите започнала да се прехвърля на другия бряг. По единия мост, който бил обърнат към Черно море, минала пехотата и цялата конница, а по другия, разположен по посока към Егейско море, минал впрегатният добитък и обозът. . .
56. Като се прехвърлил в Европа, Ксеркс наблюдавал как войската преминава под ударите на бичове. Преминаването на войската продължило без прекъсване 7 дни и нощи. . .
58. ... Като минала през реката, която е дала името на Мелаския залив, персийската войска се насочила на запад покрай еолийския град Енос(града бил на устието на р. Хеброс – дн. Марица.) и езерото Стенторида, за да стигне в Дориск.
59. Дориск е крайбрежие в Тракия с обширна равнина, през която протича голямата река Хеброс. Там е построена и крепостта, която се нарича също Дориск и в която Дарий държал персийски гарнизон още от времето на похода срещу скитите. Тази местност Ксеркс намерил за подходяща, за да подреди и преброи своята войска. Той така и сторил. Всичките кораби, щом като те пристигали при Дориск, били изтегляни по заповед на Ксеркс от своите капитани на пясъчния бряг, който се намира в съседство с Дориск. Тук са разположени самотракските градове Сале и Зоне, а на края на това крайбрежие се издига предпланината Серей. Някога тази област принадлежала на киконите(тракийско племе в Егейска Тракия). Корабите били спрени на това крайбрежие и били изтеглени на пясъка, а техните екипажи имали възможност да си отпочинат. В същото време Ксеркс извършвал преброяването на войската в Дориск.
60. ... Броят на цялата сухопътна войска излязъл 1 700 000 души. Това число било установено по следния начин. Струпани били на едно място 10 000, които били наблъскани по възможност най-гъсто, като около тях бил теглен кръг. След това пуснали тези хора да излязат вън от кръга, а самото място, на което били струпани, било заобиколено с ограда. Последната достигала на височина приблизително до пъпа на човека. Сега били вкарани други в ограденото пространство, като по този начин преброили всички.
След като преброяването било завършено, войската била подредена по народности и племена...

Хербдот. VII, 138 сл. Държането на гърците пред лицето на нахлуващите перси. Особените заслуги на Атина. Ролята на Темистокъл

138. Походът на персийския цар бил насочен само на думи срещу Атина. В действителност обаче той бил замислен срещу цяла Гърция. Гърците знаели отдавна това, но не могли да се обединят за съвместни действия. Много от тях били поднесли вода и земя на персийския цар и се уповавали на това, че те няма да изпатят някакво зло от варварите. Други пък от тях, които били отхвърлили искането [на персийския цар], живеели в голям страх, защото цяла Елада нямала достатъчно кораби, за да може да излезе на глава с нападателите, а всред народа не искали и да чуят за война и стояли напълно на страната на персите.
139. Ето защо чувствам се принуден да кажа откровено мнението си и не бива да премълчавам истината, колкото и неприятно да звучи тя на повечето елински градове. Ако и Атина беше показала страх пред нападателя, ако и атиняните бяха напуснали своя град или пък ако те, оставайки, бяха капитулирали заедно с града си пред Ксеркс, то никой елин нямаше да се опита да излезе насреща на персийския цар по море. А ако Ксеркс не беше срещнал противник по море, то работите щяха да вземат по суша следния ход. Пелопонесците можеха да издигнат на Коринтския провлак колкото си искат укрепления, но въпреки това лакедемонците щяха да бъдат изоставени от всички свои съюзници, и то град след град. При това те щяха да постъпят така не драговолно, но по принуда, защото персийската флота щеше да превземе един след друг всички градове. Изоставени от всички, накрая те щяха да загинат геройски. Накрая те може би даже щяха да се споразумеят с Ксеркс, след като видяха отпадането (от съюза) на всички други елински полиси,. И в единия, и в другия случай обаче Елада щеше да попадне под персийско иго. Та аз не съм в състояние да разбера каква полза щеше да има от крепостните стени на Коринтския провлак, когато персийският цар имаше надмощие по море.
Ето защо, ако сега някой нарече атиняните спасители на Гърция, той ще каже самата истина. Ходът на нещата зависеше единствено от това, какво решение ще вземат атиняните. Тъй като те предпочитаха да запазят Елада свободна, сепнаха и пробудиха цяла Гърция за съпротива дотолкова, разбира се,, доколкото тя не бе настроена в полза на персите. И затова подир боговете следва да се благодари на атиняните за това, че те изнесоха на плещите си борбата с персийския цар.
143. По това време обаче в Атина имало един мъж (обществен деец), който малко преди това бил спечелил ръководно влияние в държавата. Той се казвал Темистокъл, син на Неокъл. Той бил на мнение, че хората не тълкували съвсем правилно предсказанията, съдържащи се в [горните] стихове. Защото според него, ако те действително се отнасяли до атиняните, божеството нямало да си послужи с такива любезни думи. То нямало да каже „Ти божествен Саламин", а вместо това щяло да употреби думите „Ти ужасен Саламин", особено ако там [в Саламин] щели да загинат синовете на Елада. Но [според Темистокъл] тези слова трябвало да се отнесат към враговете, а не към атиняните. И затова той ги съветвал да се готвят за морска битка, защото дървените стени били именно корабите.
Това обяснение на Темистокъл се понравило на атиняните много повече, отколкото обясненията, дадени от тълкувателите на предсказанията, които съветвали против морската битка и смятали, че за да кажат самата истина, не трябвало да повдигат даже ръката си за съпротива, а като напуснат Атика, да се заселят другаде.

Херодот, VII, 175—177. Сухопътните и флотските сили на гърците на позиции при Термопилите и при нос Артемизий

175. Когато гърците стигнали отново на Коринтския провлак, те направили съвещание с оглед на сведенията, получени от Александър, как и къде да водят при тези обстоятелства военните действия. При тези съвещания надделял планът да се укрепи и отбранява Термопилският проход. Този проход бил безспорно по-тесен, отколкото проходът, водещ за Тесалия, и при това се намирал по-близо до тяхната земя. Освен това не знаели още за съществуването на онази пътечка, която стана гибелна за падналите при Термопилите гърци. За нея узнали едва в самите Термопили от трахиняните(жители на гр. Трахина, намиращ се близо до Термопилския проход.). И тъй елините решили да завземат този проход и да преградят по този начин пътя на персийския цар към Гърция. Флотата обаче трябвало да се отправи към нос Артемизий в местността Хистиотида. Двете места [Термопилите и Артемизий] се намират близо едно до друго, тъй щото събитията, ставащи и на едното, и на другото място, могат бързо да се узнаят.
176. Преди всичко Артемизий има следното местоположение. От просторното Тракийско море се влиза в един тесен проток, който отделя остров Скиат от полуострова Магнезия. Когато се мине през тази теснина, стига се до брега на о. Евбея, на който се намира един храм на Артемида. Това е Артемизий. А сега за Термопилите. Проходът, водещ през местността Трахина за Гърция, на най-тясното място е само половин плетрон широк. Най-тесните места се намират обаче не при гр. Трахина, а преди и след Термопилите. Тук при селото Алпеной има място да мине само единична кола, а там, при р. Феникс, недалеч от гр. Антела, може да мине пак само една кола. На запад Термопилите граничат с една стръмна и непристъпна планина, която се простира чак до Ета. На изток проходът граничи непосредствено с морето и с мочурлива местност. В Термопилския проход има топли извори, които местното население нарича „Хютрой”, т. е. гърнета за варене на гозба. Наблизо до тях се намира един жертвеник на Херакъл. В теснината на прохода имало също така и една крепостна стена, която първоначално могла да се затваря посредством една порта. Фокейците били издигнали тази стена за отбрана срещу тесалийците. . . Стената сега беше остаряла и до голяма степен вече рухнала. Гърците решили сега да я възстановят отново, за да могат да преградят достъпа на персийския цар в Елада. Съвсем наблизо до пътя, водещ през прохода, се намира едно село на име Алпений. Оттам гръцките войски възнамерявали да се снабдяват с провизии.
177. И тъй гърците избрали тези две места [Артемизий и. Термопилите] като особено удобни. След като обмислиха всичко и претеглиха обстоятелствата, че варварите не ще имат тук възможност да поставят в действие нито пехотната си маса, нито пък своята конница, трябваше просто да се решат да посрещнат тъкмо на това място врага, който нападаше Елада. И затова,, когато узнаха, че персите са вече в Пиерия(област северно от Олимп), те разпуснаха събранието на Коринтския Истъм и потеглиха срещу тях, едните по суша към Термопилите, а другите по море към Артемизий.

111. Битката при Термопилите

Херодот, VII, 210—213; 217—218; 223—225

210. [Ксеркс обаче не повярвал на думите на Демарат(спартански цар, царувал от 510 до 491).] Той чакал цели четири дни, като се надявал, че спартанците ще побягнат [от страх пред численото надмощие на персийската войска]. Най-после на петия ден, когато те все още не се били отдръпнали, а стояли на позициите си, както му се струвало, поради своята дързост и безразсъдство, изпратил разгневен срещу тях мидийците и кисийците, като им заповядал да доведат неприятелските бойци при него живи. Мидийците атакували гърците и колкото и много от тях да падали убити, все нови и нови бойци напирали напред и въпреки тежките загуби не отстъпвали. По този начин те показали на целия свят, а най-вече на самия цар, че води много хора, но малцина мъже. Сражението се продължило през целия ден.
211. След като мидийците понесли извънредно големи загуби, те се оттеглили. На смяна на тях излезли напред персите, и то онази войскова част, която персийският цар наричал „безсмъртните"(елитна войска, играела ролята на царска гвардия) и чийто командир бил Хидарн. Те вярвали, че ще се справят лесно с противника, но когато влезли в ръкопашен бой с него, не могли да постигнат нищо повече от индийците. Мястото било много тясно, техните копия били много по-къси от гръцките, а численото им превъзходство не ги ползвало нищо. Лакедемонците се сражавали мъжествено и доказали своето превъзходство във военното изкуство над своя неопитен във военното дело противник. Така гърците отведнъж обръщали гръб и удряли на бягство; варварите, виждайки това, се втурвали подире им с викове и шум да ги преследват. Гърците обаче, щом като варварите ги застигнели, се обръщали изведнъж е лице към тях и посичали безброй перси. При тези действия загинали, разбира се, и няколко спартиати. Тъй като и персите не могли по никакъв начин да завладеят прохода, независимо от това, дали нападали на отделни групи, или пък масово, принудили се и те да се оттеглят.
212. Разказва се, че персийският цар, който наблюдавал тези боеве, на три пъти скачал от своя трон от страх за войската си. На следния ден варварите се сражавали не по-успешно. Те се надявали поради твърде по-малкия брой на неприятелите си да могат да им нанесат толкова много рани, че в края на краищата елините да не бъдат в състояние вече дори ръцете си да помръднат. Но гърците се сражавали подредени по вида на своето въоръжение и по племена, като всеки от тях имал свое определено място. Само фокейците били на позиция горе в планините и имали за задача да охраняват обходната пътека. Затова и персите, като видели, че и през този ден успехът им не бил по-голям, отколкото през вчерашния, се оттеглили отново.
213. Тогава тъкмо когато Ксеркс не знаел какво да стори по-нататък, при него се явил един човек от Малида. Това бил Ефиалт, синът на Евридем. Надявайки се, че ще получи голямо възнаграждение, той издал на персийския цар пътеката, която води през планината към Термопилите, и обрекъл по този начин на гибел стоящите там на позиция елини. По-късно, страхувайки се от лакедемонците, той побягнал в Тесалия, но от пилагорите, т. е. от събраните в Пилея амфиктиони, била обявена награда за главата на беглеца. Когато той по-късно се завърнал в Антикира(гр. на устието на р. Спехей, чието долно течение минава през Малида, родната област на предателя Ефиалт.), бил убит там от един мъж на име Атенад. . .
217. Като прекосили рекичката Асоп, персите се движели цялата нощ по тази пътека. От дясната им страна се издигала планината Ета, а отляво били Трахинските планини. Било се съмнало вече, когато те се изкачили на върха на планината. Там хилядата фокейски хоплити, както вече споменах по-горе, били завзели планината, за да бранят своята собствена земя и за да охраняват пътеката. Пътят долу в долината се охранявал от войските, за които говорих и по-рано. Фокейците обаче били се задължили като доброволци спрямо Леонид да охраняват пътеката, водеща през планината.
218. Фокейците узнали по следния начин едва по-късно, че персите се намират на височината. От самото тяхно изкачване те не били забелязали нищо, защото планината е обрасла цялата с дъб. При това имало пълно затишие на вятъра, тъй щото, когато внезапно се чул силен шум — листата зашумели естествено под краката на движещите се напред, тогава фокейците се вдигнали на крак и грабнали оръжията си. Но ето че и варварите не закъснели да се появят. А когато съзрели готовите за бой противници, те се сепнали, защото се натъквали на отряд войска, а се надявали, че не ще срещнат никакъв противник на пътя си. В уплахата си Хидарн попитал Ефиалт да не би това да са лакедемонци. Когато обаче узнал истината, той построил персите за бой. Фокейците, поразени от вражеската градушка от стрели, побягнали по билото на планината. Те мислели, че персите са предприели целия поход заради тях, и смятали, че е наближил краят им. Персите обаче, предвождани от Ефиалт и Хидарн, продължили бързешком пътя си по надолнището на планината, без да обръщат никакво внимание на фокейците.
223. А Ксеркс, когато слънцето изгряло, извършил жертвено възлияние(пренесъл жертва в чест на Митра, персийския бох на слънцето и войната), изчакал да минат предобедните часове и тогава пристъпил към нападение. Тъй го бил посъветвал Ефиалт, защото спускането надолу от планината трае много по-кратко и се извършва много по-бързо, отколкото пътят около планината и изкачването. Пълчищата на Ксеркс този път се приближили, а гърците, предвождани от Леонид, които сега отивали в бой на явна смърт, напреднали много повече в по-широката част на прохода, отколкото преди това. По време на боевете през предишните дни, докато една част от гръцката войска отбранявала стената, другата част, напредвайки малко, а след това оттегляйки се, успявала да увлече противника в най-тясната част на прохода и да се сражава там. Сега обаче се стигнало до ръкопашен бой вън от теснините, като при това паднали убити голям брой перси. Зад бойните редици стояли командирите им с бичове в ръце и подтиквали всеки боец поотделно посредством удари с бичове напред. Мнозина изпопадали в морето и се издавили, а много повече изпотъпкани живи от другите бойци. Никой не се грижеше за умиращите. Елините знаели, че ги очаква сигурна смърт от страна на онези, които идвали, обхождайки планината, и затова те се хвърляли с всички сили върху варварите, презирайки напълно смъртта, и ги посичали със сляпа ярост.
224. Копията на повечето бойци били вече изпочупени; тогава те връхлетели върху персите с мечове. В битката загинал геройски Леонид, а заедно с него загинали и други знаменити спартиати, чиито, имена аз узнах, защото те заслужават да бъдат прославени. Аз зная имената на всички тези триста спартиати.(очевидно Херодот е разполагал с някакъв списък на тези имена) Също и много знатни перси загинаха в тази битка, между тях и двама синове на Дарий, които му бе родила Фратагуна, дъщерята на Атарн. . .
225. . . . Така загинали в боя двамата братя на Ксеркс, а върху трупа на Леонид се разгорял ожесточен бой между перси и лакедемонци, докато най-сетне мъжествените елини изтръгнали тялото за себе си и принудили на четири пъти противника да отстъпва с бягство. По време на тези боеве най-сетне дошъл Ефиалт с персите. Когато елините узнали за тяхното пристигане, те променили своя досегашен начин на сражаване. Те се оттеглили назад в теснината, застанали зад стената и всички други се укрепили вкупом на един хълм освен тиванците, които се отдалечили. Въпросният хълм е на онова място в прохода, където сега е поставен каменният лъв(лъвът бил за гърците символ и на царска власт и на мажество) в памет на Леонид. Тук те, отбранявайки се с ками. доколкото имали още ками, или пък сражавайки се с голи ръце и зъби, били затрупани и погребани от стрелите на варварите. Последните вървели отчасти по петите им и срутили защитните бойници на стената, а отчасти се били струпали в кръг около тях, тъй като елините били заобиколени отвред.
228. Те [гърците] били погребани на същото онова място, на което паднали. Над онези, които били загинали, преди още Леонид да изпрати обратно съюзниците, бил поставен надпис, който гласял:
„Тук всичко четири хиляди пелопонесци се сражаваха против силите на три милиона врази."(данните които дава Херодот са силно преувеличени) Съдържанието на този надпис се отнася до цялата войска. Надписът пък, който бил предназначен специално за спартанците, гласял: „Странниче, иди и разкажи на лакедемонците, че верни на техните завети, ний тук сложихме кости."

112. Битката при Саламин (според Диодор)

Привеждаме описанието на битката при Саламин не от Херодот, VIII, 70—96, а от Диодор, който е използвал сведенията на Херодот, като ги е съчетал със сведения, заимствани от историята на Ефор, която не е оцеляла до наши дни.

Диодор, XI, 15, 2—19

15 (2). Атиняните, които останали на остров Саламин, като гледали как Атика гори в пожари и като узнали и за това, че храмът на Атина е разрушен, изпаднали в страшно униние. Голям страх обзел също така и останалите гърци, които се били събрали отвсякъде в Пелопонес. Било решено всички командири да се съберат и да определят на кое място е най-добре да се даде сражение по море. (3) При това били дадени най-различни предложения, но пелопонесците, мислейки само за своята сигурност, настоявали сражението да се даде при Коринтския провлак. Те казвали, че ако Коринтският Истъм бъде добре укрепен със стена, то гърците в случай на някакъв неуспех в морския бой биха могли да се спасят с бягство и да се укрият в Пелопонес, който ще им предостави просторно убежище. Ако ли пък се затворят в малкия остров Саламин, то върху тях щели да се струпат непреодолими бедствия. (4) Темистокъл пък от своя страна съветвал морското сражение да се даде именно при Саламин, като твърдял, че в тесния морски проток онези, които ще се сражават на малки кораби срещу големите кораби на противника, даже и при численото превъзходство на последния ще имат голямо преимущество. Той доказвал, че, напротив, местността около Коринтския Истъм е неудобна за морско сражение, тъй като там то неизбежно щяло да се превърне в открита морска битка, а персите, имайки на своя страна числено превъзходство по отношение на големите кораби, щели да разбият в открито море лесно малките кораби па елините.
16 (1). Накрая, след като било взето общо решение морският бой да се проведе при Саламин, гърците започнали да се готвят за опасната битка против персите. Еврибиад,(Спартански адмирал, който бил главнокомандващ на общогръцките военноморски сили.) като постигнал съгласие с Темистокъл, се стараел да въздейства на войнишката маса и да я подготви за предстоящото решително сражение, Войниците обаче не слушали поради това, че били изплашени от многобройността на персийската войска. Никой не се явявал при тези пълководци, а всеки гледал да се прехвърли от остров Саламин в Пелопонес. (2) Не по-малко се бояла от силата на неприятеля и пехотната войска на елините, а гибелта в Термопилите на най-храбрите воини смущавала силно техния дух също тъй, както и разорението на Атика, което ставало пред очите им. (3) Съветът на гръцките военачалници, виждайки суматоха всред масите и всеобща уплаха, взел решение да укрепи Коринтския Истъм, като издигне стена на провлака. Тази работа била извършена бързо, тъй като с нея се заели много хора и проявили при това голямо усърдие. А пелопонесците се укрепили зад тази стена, която продължавала по протежение на четиридесет стадия от Лехей до Кенхрей. А воините, които се намирали при Саламин, както и цялата флота били обзети от такъв страх, че съвсем не се подчинявали вече на своите военачалници.
17 (1). Темистокъл, виждайки, че навархът Еврибиад не може да се справи с войниците, които се били втурнали да си отиват, но че, от друга страна, теснотата на морския проток при о. Саламин може да допринесе много за победата в морското сражение, измислил следната военна хитрина. Той придумал един воин да дезертира в стана на Ксеркс и да му предаде като напълно сигурно, че гръцката флота се готви да напусне Саламинския остров и да се оттегли към Коринтския Истъм. (2) Като повярвал на това съобщение поради неговата правдоподобност, царят решил да попречи незабавно на обединяването на морските и сухопътните сили на елините. Затова той веднага изпратил египетската флота със заповед да завземе протока между Саламин и Мегара. Останалото множество свои кораби той изпратил в посока към о. Саламин, като им заповядал да нападнат неприятеля и чрез морска битка да разрешат изхода от войната. Неговите триери(военен кораб с три реда гребла) били подредени в строя съобразно с етническия състав на техните екипажи, за да могат по този начин воините да отиват по-лесно един другиму на помощ, като използуват един и същ език и като се познават помежду си.
(3) Когато флотата на персите била построена в този ред, дясното крило заели финикийците(главните военноморски сили на персийците били финикийци), а на лявото крило застанали елините, които се намирали в персийската войска. Командирите на йонийците изпратили при елините един самосец, който имал задачата да им разясни точно решението, взето от персийския цар, сетне да им съобщи общото разположение на всички бойни сили и това, че те по време на боя ще отпаднат от персите и ще преминат на тяхна [гръцка] страна. (4) Когато този самосец доплувал тайно до корабите на елините и съобщил точно за всички тези неща на приближените на Еврибиад, Темистокъл се зарадвал много, защото неговата военна хитрост имала успех, и започнал да приготвя войниците за предстоящото сражение. Пък и гърците се поокуражили под влияние на съобщенията, получени от йонийците, а тъй като и самите обстоятелства ги заставяли против собственото им желание да приемат морския бой, те с готовност започнали да се спускат от остров Саламин на бойните кораби и да заемат местата си в тях.
18 (1). Когато командирите, намиращи се под заповедите на Еврибиад и Темистокъл, започнали да разполагат своите бойни сили, атиняните и лакедемонците заели лявото крило, за да бъдат противопоставени на флотата на финикийците, които имали голямо превъзходство както поради многочислеността на своите кораби, така и поради своята опитност в морското, дело, наследена от техните предци. (2) Егиняните и мегарците заели дясното крило, защото след атиняните и лакедемонците те се смятали за най-опитни моряци, а освен това и за способни към най-голяма устойчивост в боя поради това, че единствени от всички гърци те нямали никакво убежище, в случай, че във време на боя претърпели неуспех. Центъра на бойния строй заели останалите елински кораби. Като се построили по такъв начин, те отплавали и заели протока между Саламин и Хераклей6.
(3) Персийският цар от своя страна заповядал на командира на своята флота да се противопостави на противника, а самият той заел място [на сушата] точно срещу о. Саламин, за да може да наблюдава оттам хода на сражението. (4) Отначало персите, докато плавали по широкия морски простор, запазвали първоначалния строй на своите кораби. Когато навлезли обаче в тесния проток, те били принудени да извадят няколко кораба от бойната линия и по този начин причинили голямо объркване и всред останалите. (5) Началникът на флотата, който възглавявал бойния строй на корабите и пръв влязъл в бой с неприятеля, загинал, като се сражавал геройски. След като неговият кораб бил потопен, в цялата флота на варварите настъпило смущение. Много от командирите започнали да дават заповеди, но всеки се разпореждал по своему, като със заповедите си те си противоречали един на друг. Затова и те не се решавали повече да се движат напред, а обръщали корабите и отплували обратно в открито море. (6) Атиняните пък, наблюдавайки бъркотията всред варварите, започнали да нападат неприятелските кораби, като едни от тях те пробивали с носовете на своите кораби, на други пречупвали краищата на греблата и вследствие на това корабите ставали негодни за употреба, а много персийски триери били изложени на чести удари от страна на неприятелски кораби и получили тежки повреди. Затова неприятелят не бил в състояние даже да извежда постепенно от боя със заден ход своите кораби, а ги обръщал с гръб към противника с помощта на кормилото и удрял на бягство.
19 (1). Когато корабите на финикийците и кипърците претърпели поражение от атиняните, намиращите се редом с тях кораби на киликийците, памфилците и ликийците се съпротивявали отначало упорито, но когато видели, че най-добрите кораби от тяхната флота са обърнати в бягство, и те самите започнали да избягват опасността. (2) Докато ожесточеният бой се водел само на едното крило, рисковете от изхода на сражението били до известно време уравновесени. Когато обаче атиняните преследвали финикийците и кипърците до самата суша, а след това се насочили срещу тях, то и тези варвари, като не могли да издържат натиска, също така започнали да се обръщат в бягство и изгубили много кораби. (3) По този начин елините се оказали в по-удобно положение и в най-знаменитата морска битка взели връх над варварите. В това сражение загинали 40 от гръцките кораби, а от персийските повече от 200, като не се смятат онези, които били заловени в плен заедно с екипажите си. (4) Персийският цар въпреки всички свои очаквания загубил сражението, наказал със смърт финикийските командири, които били най-виновни, като поставили начало на бягството, а останалите свои военачалници той заплашил с наказания, които те заслужавали. Финикийците, изплашени от тези заплахи, най-напред отплували към бреговете на Атика, а с настъпването на нощта се завърнали у дома си в Азия. ..

113. Битката при Саламин (според Есхил)

Великият гръцки трагик Есхил се родил към 526 г. пр. н. е. в Елевзина при Атина в богато евпатридско семейство. Той участвал като хоплит в битките при Маратон и Саламин и тези два момента са най-сигурни данни в биографията на поета. В обстоятелството, че тъкмо в трагедията „Перси" Есхил е увековечил в поетична форма, но твърде правдиво битката при о. Саламин, няма нищо чудно, като се има пред вид неговото непосредствено участие в нея. Трагедията „Перси" била представена на драматическото състезание за 472 г. Есхил спечелил конкурса с още три пиеси, които той представил заедно с „Перси". Не случайно авторът свързал началото на тази своя пиеса с „Финиийките" на своя предшественик Фриних. Но докато хорът в трагедията-кантата на Фриних се състоял от финикийски жени, които оплакват горчивата съдба на своите близки в Гърция, хорът на Есхиловите „Перси" е съставен от най-близките съветници на персийския цар — неговите „верни". Историческото значение на победата на гърците при Саламин се почувствувало особено ярко от всички не толкова непосредствено след събитието, не дори и в 476 г., а в 472 г. Между тези две дати атинският пълководец Кимон завършил успешно своя поход в Егейска Тракия, като в 475 г. бил превзет град Ейон на устието на Струма, един от последните важни опорни пунктове на персите в Европа.

Саламинската битка е описана от Есхил във формата на съобщение, което персийският вестител прави на Атоса, майката на Ксеркс, с което той й разказва как персийската войска била разгромена при Саламин.

Есхил, Перси, стих 337 сл.

Вестителят. Ако беше само до броя на корабите, то знай, че персите биха победили. Елините имаха всичко триста кораба и други десет образуваха една специално отбрана резерва. А Ксеркс, напротив, аз зная това добре, водеше със себе си хиляда кораба, без да се броят бързите кораби, които достигаха на брой до двеста и седем. Такова беше съотношението на силите: нима ти намираш, че то реши изхода от сражението в наш ущърб? Нима ти смяташ, че ние отстъпихме пред силата? Не, в същност някакъв бог разгроми тогава нашата войска, като хвърли неравния жребий на везните на нашето щастие! Боговете закрилят града на Палада!
Атоса. Градът на Атина е значи още непокътнат?
Вестителят. Онзи град, който запази своите мъже,. притежава най-сигурната опора.
Атоса. Но кажи ми какъв беше сигналът за атака на корабите? Кажи ми кой пръв започна битката: гърците или моят син, който се осланяше горделиво на многобройните си кораби?
Вестителят. Онзи, който тури началото на всички наши бедствия, господарко моя, бе един бог-отмъстител или зъл гений, който се появи отнякъде от войската на атиняните, за да съобщи на твоя син Ксеркс, че щом се спусне нощта и настане мрак, гърците не ще останат повече, а като се втурнат върху седалищата на своите кораби, ще гледат да се спасят, като се спуснат да бягат, кой където може, и тайно ще се разотидат от Саламин. Едва Ксеркс беше изслушал неговите думи и ето че без да подозира елинското коварство и забравяйки съвсем за ревността на боговете, той даде следната заповед: „Щом като слънцето престане да жари земята със своите палещи лъчи и щом като мракът обхване свещения небесен простор, те да разположат главните си морски сили в три редици, за да завардят излазите и бучащите морски теснини, а останалите кораби да окръжат отвред Аяксовия остров(о. Саламин), тъй че ако гърците избягнат злата смърт и стигнат тайно чрез бягство до морето, всички те трябва да бъдат избити." Тъй нареди; той със сърце, преизпълнено с упование, защото не знаеше онова, което му беше отредено от боговете! Подчинявайки се на заповедта безропотно, началниците на корабите приготвеха яденето, а гребците привързваха своите гребла към техните добре прилягащи гнезда. И ето, когато угасна и последният слънчев лъч и нощният мрак настъпи, гребците се качиха заедно с бойците на корабите. И гребците от всеки дълъг кораб си дават кураж от редица на редица с ободрителни викове. Всеки гребеше усилено на своята редица и началниците разместваха през цялата нощ своята войска на мореходните кораби. Нощта измина, а елинската войска не се опита никъде да се изплъзне тайно. Настъпващият на бели коне ясен ден обгърна цялата земя, когато изведнъж се издигна и понесе гръмовит вик откъм елините, звучащ красиво като песен и в същото време мощен, а ехото от скалите на острова повтаряше неговия блясък. Тогава страх обзе всички варвари, измамени в своите очаквания, защото гърците запяваха тържествения пеан не за да бягат, а за да се втурнат стремително в боя със сърце, преизпълнено с мъжество. И зовът на тръбата възпламеняваше стройните им редици. И незабавно те разпениха дълбокото море с дружния удар на своите гребла. И скоро целият боен строй на гърците бе пред очите ни. Дясното им крило, което беше равнено, се движеше първо в добър ред. След това цялата флота се отдели от брега и се устреми срещу нас и тогава съвсем близо до нас се чу гръмкият призив: „Напред, синове на Елада, избавете родината си, освободете децата и жените си, освободете светилищата от времето на вашите бащи, гробовете на вашите предци! Този бой се води за най-висшето!" В този момент екнаха виковете на персийски език и нямаше време за губене. И ето че вече се сразиха кораби с кораби със своите бронзови предници! Един гръцки кораб даде сигнала за атака, като смъкна от един финикийски кораб цялата му украса. Останалите кораби се насочиха с носовете си срещу другите противници. Стеклите се на едно място персийски кораби отначало се съпротивяваха, но множеството от тях се струпа в един тесен проток, където те не можеха да си окажат взаимна помощ, а се блъскаха едни в други с бронзовите си ребра, като окършваха греблата си; тогава гръцките триери ги обкръжаваха изкусно и ги сразяваха. Корабите потъваха, а под разбитите остатъци на корабите и под окървавените трупове на убитите не можеше да се види морската шир. Скалите и бреговете се покриха с труповете на убитите и всички останали кораби на варварите побързаха да отплават с греблата си в безредно бягство, а гърците ги избиваха, като че ли умъртвяваха паламуди или друга някаква риба, която е изкарана от мрежите, като ги трепеха с останките от снаряжението на корабите или пък с отломките на греблата. Морската шир ехтеше от стонове и ридания, докато най-сетне мрачното лице на нощта сложи край на всичко това. Що се отнася пък до сбора от нашите загуби, даже и да бях имал десет дни, за да го изчисля, не бих могъл да сторя това. Да знаеш добре, никога досега не са падали толкова много мъртви в един-единствен ден!
Атоса. Уви! Какъв океан от бедствия се изля върху персите и върху целокупния варварски род.
Вестителят. Но знай добре и това, че всичко това не бе дори и половината от бедствието, което се струпа върху тях! Една горчива участ ги сполетя, която надминаваше двойно досегашните злини.
Атоса. Но коя участ може да бъде по-горчива от тази? Разкажи ми каква по-ужасна беда от онези, които ми разказа досега, сполетя нашите войски, за да увеличиш още повече тежестта на нашите бедствия?
Вестителят. Всички перси, които бяха в разцвета на своите сили, кипяха от доблест и бяха от знатен произход, паднаха около своя цар, пазейки верността си към своя господар, като загинаха срамно от най-недостойната смърт!
Атоса. О, горко на мене, нещастната! Колко жестока е моята участ! Но кажи от каква смърт погинаха те?
Вестителят. Пред Саламин се намира един малък остров(о. Пситалия където са избити 400 знатни перси.), който е непригоден за пристанище и недостъпен за кораби, и само веселият бог Пан, любителят на хороводите, се скита по неговите брегове. На това островче именно ги изпрати Ксеркс, за да могат да избият онези гърци, които били претърпели корабокрушение и търсели тук спасение, и по този начин да унищожат лесно цялата гръцка войска. Той обаче погрешно предвиждаше бъдещето, защото, откакто богът даде победата от морското сражение в ръцете на атиняните, последните, като надянаха още същия ден медните си доспехи, наскачаха от своите кораби и обкръжиха целия остров по такъв начин, че персите нямаше къде да се обърнат и да бягат. Наистина върху елините се сипеше градушка от камъни, отправени от ръцете на персите, а стрели, излитащи от тетивите на лъковете, сееха смърт в техните редове. Но най-сетне елините, като скочиха дружно като един човек, поразяваха и сечеха на късове телата на тези нещастници, докато избиха всички. А Ксеркс, гледайки тази бездна от нещастия, зарида. Той седеше близо до морския бряг на едно възвишение, тъй че можеше да вижда цялата войска. Като раздра одеждите си и започна гръмко да ридае, той издаде бърза заповед до цялата пехота и сам се втурна в гибелно бягство. Такова е нещастието, което се прибави към предишните беди, за да имаш причини да плачеш още и за него.
Атоса. О, ти, ужасен демоне, който измами персите в техните надежди! Скъпо заплати моят син за отмъщението, което той бе потеглил да дири от славния град на Атина Палада, вместо да се задоволи с многобройните жертви, които варварите бяха дали вече при Маратон! Злочестият мой син! Той вярваше, че ще отмъсти за тези жертви, а стовари върху плещите си бремето на толкова злини! Но кажи ми къде остави ти корабите, които успяха да избягнат гибелта? Можеш ли да ми дадеш ясен отговор на този въпрос?
Вестителят. Не, защото началниците на корабите, които се спасиха от гибел, възползвайки се от попътния вятър, удариха на бягство с най-голяма бързина в пълно безредие, а останалата част от войската на беотийска земя беше започнала вече да се разпада. Едни погиваха, измъчвани от жажда, около самите бистри извори(измирали не от жажда, а поради голямата преумора се напивали с вода и заболявали). Други, останали без дъх, падаха и загиваха по пътя, а ние успяхме да стигнем на фокейска земя и в Дорида. Стигнахме и до Малийския залив, където Сперхей напоява земята със своята благодатна влага. Ахейската земя и градовете на Тесалия ни приютиха, когато бяхме останали без храна. Мнозина загинаха там от жажда и от глад. Една злина следваше подир друга. След това ние стигнахме в страната на магнетите, а подир туй — в областта на македонците по течението на Аксий(дн. р. Вардар); след това се озовахме в тръстиките, с които е обрасло езерото Болба(дн. Бешикгьол в Македония.); при планината Пангей(дн. Кушница) в земята на едонците(тракийски племе). Тази нощ някой бог изпрати преждевременно зима и окова в ледове цялото течение на свещения Стримон(дн. Струма). И онези, които преди това не зачитаха боговете, тогава се молеха набожно, като се кланяха на небето и на земята, коленичили ничком. А след като войската престана да. призовава боговете, тя започна да минава по заледената пека. Но само онези от нас, които я преминаха, преди лъчите на бога да се разпръснат върху земята, са останали днес живи, тъй като бляскавият диск на слънцето със своите знойни лъчи, като прониза сърцето на реката, стопли със своя пламък и разтопи ледения мост. И ето че персите падаха и потъваха едни след други в реката. Щ