Децата с аутизъм имат прекалено много клетки в челната област от мозъка, отговаряща за комуникацията, за социализацията и за емоционалното им развитие. Това ново откритие обяснява, защо мозъците на аутистичните деца често са по-големи и по-тежки от нормалното.

 Според проучването на учени от САЩ, състоянието вероятно се развива преди раждането, по време на бременността, защото мозъчните клетки в този район обикновено се развиват по време на второто тримесечие. Генетичните причини обясняват само 10 - 20% от случаите.

 При децата с аутизъм са наблюдавани 67% повече мозъчни клетки в префронталния кортекс. Именно излишните клетки са виновни и за свръхрастежа на детските мозъци и глави. Поради големия брой възможни връзки нарастват и възможностите за погрешно свързване на невроните, което води до анормални функции на мозъка в сферата на емоциите и комуникациите. Броят и силата на връзките между невроните са важни за определянето на това, как мозъкът функционира.

 Аутизмът е свързан с увреждане на говора или на лингвистичните умения, с намалени комникативни и междуличностни умения, повтарящи се поведения, бавни движения и ограничени интереси. Понятието „аутизъм” включва широк спектър от болести, вариращи от дълбока неспособност за комуникация, през умствено изоставане, до относително леки симптоми, като синдрома на Аспергер, свързан с липса на социални умения.

 Въздействието на аутизма варира: някои хора могат да водят независим и пълноценен живот, но много други имат значителни медицински, образователни и социални трудности, които създават сериозен отрицателен ефект върху качеството им на живот. Някои учени предполагат, че вместо един уникален феномен, вероятно съществуват множество разновидности на аутизма с различни базови биологични процеси и пътища на развитие.

 За да поискат нещо, аутистичните деца използват ръката на човека, грижещ се за тях (родител, друг роднина, учител, лекар…). Например, за да съобщят, че искат да бъдат  нахранени, децата поставят ръката на майка си на вратата на хладилника или – върху капака на тенджерата със супа. За да съобщят, че искат да бъдат изведени на разходка, поставят ръката на майка си върху дръжката на входната врата. Това поведение изглежда необичайно, но позволява на децата да общуват с околните без да използват говор.

 Едно от всеки 150 деца, родени в САЩ, или 1% от населението на страната, страда от аутизъм, припомнят учените от Калифорнийския университет на Сан Диего.

 Едно от всеки 165 деца, родени в Канада, страда от аутизъм. Канадските аутисти са около 200 000 д. Един от всеки 10 аутисти не може да говори, 9 от 10 аутисти нямат постоянна работа, а 4 от 5 аутисти са зависими от своите родители. Повечето от тях са изправени пред тежки последици от заболяването, с които живеят в един свят, който не се „върти” около техните потребности, приоритети и интереси.

 Изясняването на причинно-следствените връзки между функционалните дефекти на невроните и симптомите на аутизма е много важно. Необходими са още изследвания в тази насока.

 Положителните страни на аутизма

 Според канадския психиатър от университета в Монреал – проф. Лоран Мотрон, аутизмът не е единствено кръст, който болните мъкнат цял живот. Според неговите 20-годишни изследвания се оказва, че аутистите имат и някои предимства. И е по-добре да се акцентира върху позитивите, отколкото – върху негативите на болестта. Оказва се, че аутизмът може да бъде превърнат в сила.

 Той заявява, че аутистите са маргинализиран обществен сегмент, хора, които често напускат работата си, хора, които са заети в сектора на слугинските работни места, вместо да им се даде възможността да допринасят много повече за развитието на науката, на образованието и на икономиката. На тях се гледа като на инвалиди или – като на умствено изостанали.

 Статията му в сп. “Nature” е придружена с поредица от истории за негови пациенти, справили се успешно с проблемите си, произтичащи от аутизма.

 Според резултатите от неговите изследвания, аутистите могат да бъдат идеални работници в областта на научните изследвания и на образованието. Самият той има няколко помощници, всичките – аутисти: четирима са научни сътрудници, един е изследовател, а останалите са студенти. В съавторство с тези свои колеги той е написал част от няколко книги и още 13 научни доклада.

 В сравнение с не-аутистите, аутистите са по-добри в обработката на големи количества данни, по-рядко запомнят по погрешен начин информацията, която са получили, по-добре схващат повтарящи се модели в големи количества информация, умеят да работят с цифри, букви, чертежи, триизмерни образи, геометрични фигури със сложни форми, различни механизми… Имат добър слух и отлични аналитични умения. Точни и прецизни са. По-трудно се разсейват от околната обстановка и са по-концентрирани в работата си. Имат висока невербална интелигентност. Без съмнение, аутистичният мозък функционира по различен начин, разчитайки по-малко на своите словесни центрове. Затова аутистите са по-добри в решаването на невербални тестове за интелигентност от не-аутистите.

 Образователните програми имат за цел да потискат аутистичното поведение и да накарат децата и младежите да следват стандартната траектория на развитие. Не се използват уникалните възможности на аутистите да се обучават и самообучават.

 Канадските работодатели следва да бъдат задължени да наемат и хора с аутизъм. От своя страна пък, аутистие следва да подчертават силните си страни по време на интервю с работодателя или - да ползват услугите на трудов посредник. Много често работодателите не си дават сметка какви са способностите на един аутист. А това е голяма грешка!

 
По материали от:

http://www.allheadlinenews.com/articles/90064373
http://www.timescolonist.com/health/Autistic%20people%20have%20advantage...
http://abcnews.go.com/blogs/health/2011/11/02/for-some-autism-considered...
http://www.nature.com/nature/journal/v479/n7371/full/479033a.html

Чудесна илюстрация на първата част от текста:
http://www.nature.com/nm/journal/v17/n11/full/nm.2552.html